100 дни в изолация: Как Китай измъчва народа си в пандемията?

По сто дни ги държаха в изолация, разделяха деца от родители, хранеха ги в пластмасови купички, убиваха домашни любимци, тестваха ги непрестанно. От едната крайност Китай премина в другата: напълно изостави народа си, предава "Дойче Веле".

В продължение на три години китайците бяха подложени на мащабни ограничения заради пандемията от Ковид-19. Стодневни локдауни не бяха изключение. Представете си: сто дни, в които не можете да излизате от собствения си дом. Сто дни, в които сте принудени да се храните от пластмасови купички, които доставчици оставят пред вратата ви. Сто дни без физически контакт с други хора.

Барикадите пред жилищните блокове приличаха на кадър от апокалиптичен филм. Анонимни фигури в бели защитни костюми подлагаха хората на непрекъснато тестване. Един положителен тест можеше да доведе до изолацията на хиляди. В някои случаи дори домашните любимци на китайците с положителен резултат бяха убивани. Малки деца бяха разделяни от родителите им в продължение на дни и се озоваваха в огромните зали, където системата настаняваше заразените.

Сплашване и контрол

Мащабните рестрикции за населението бяха оправдавани със смъртоносната опасност, която вирусът носеше. Посланието за всички: за разлика от предполагаемо упадъчните западни държави - и особено САЩ - китайската държава се грижи за своите граждани и гарантира безопасността им. Според Китай, за да се избегне смъртта на милиони, бе необходима строга политика за нулеви стойности на Ковид.

Когато пандемията започна и все още липсваше опит, в Германия също се спореше кой е най-добрият начин за справяне с болестта. И тук имаше привърженици на строгата политика за нулев Ковид. Но най-късно в края на 2021 с появата на варианта "Омикрон" се разбра, че това само отлага неизбежното. Виетнам, който дотогава също провеждаше политика на нулев Ковид, промени своя курс. Комунистическият съсед на Китай беше поразен от сериозна заразна вълна, но днес животът е такъв, какъвто е бил преди пандемията.

"Специалният път" на Китай

Някъде тук започна и "специалният път" на Китай. С всеки изминал месец страната изпадаше във все по-дълбока безизходица. Вече не ставаше дума основно за борба срещу пандемията, а за идеологически цели. Пекин искаше да демонстрира превъзходството на собствената си система пред останалия свят.

До навечерието на 20-ия партиен конгрес на Комунистическата партия през октомври 2022, на който президентът и партиен лидер Си Дзинпин трябваше да бъде провъзгласен за пожизнен владетел, нарушенията на реда бяха под абсолютна забрана.

Но когато хиляди работници напуснаха производствените халета на Foxconn след оповестяването на положителен случай на болестта, стана ясно до каква степен вече народът на Китай страдаше от строгите мерки на комунистическата партия. Всички те искаха просто да избегнат предстоящите седмици или месеци на изолация.

След партийния конгрес в различни градове избухнаха протестни демонстрации. Участниците в тях много добре знаеха, че ги очакват преследвания и репресии, но въпреки това излязоха на улицата - още един знак, че много китайци са на предела на силите си. Протестите бързо бяха овладени и в нито един момент не застрашиха системата.

По-голяма заплаха може би представлява нарастващото отдръпване на чуждите инвеститори от Китай. Напоследък все повече международни компании публично обявиха, че оттеглят бизнеса си от страната заради строгите антипандемични мерки.

Радикалният обрат на Пекин

Изненадваща и неразбираема бе реакцията на Пекин. Буквално за една нощ ограниченията и тестовете бяха премахнати. От едната крайност управляващите преминаха в другата.

Ако Китайската комунистическа партия изобщо някога е била загрижена за безопасността на своите граждани, тя щеше да обяви преходен период за цялостна ваксинационна кампания и да подготви адекватно здравната система. Нищо подобно не се случи.

Оказва се, че последната ваксинация на много стари и болни хора, които са имунизирани с по-малко ефективния препарат Sinovac, е била преди месеци. Болниците в страната са препълнени. Пред аптеките се вият опашки. Вирусът демонстрира, че не се съобразява със "специалния път" на Китай. Опитът води до опасения, че оттук насетне милиони хора могат да бъдат заразени, а десетки хиляди да умрат.

Народът, който първоначално бе принуден да се изолира, сега отново е изоставен от управляващите.